Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2018 14:16 - Моята си паник атака
Автор: justmel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1535 Коментари: 3 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Спомням си първата ми паник атака. Всъщност това беше втората, която помня толкова добре - тази която промени живота ми. 

 

Първата всъщност се случи много отдавна, от нищото. Почти я бях забравила. Уплаши ме, но сякаш не отдадох толкова голямо значение на страха. Бях сама. Бях далеч. Не знаех какво ми се случва. Само знаех, че щом се прибера у дома след няколко месеца, всичко ще е наред. 

 

Прибрах се. Всичко беше почти наред. На моменти се прокрадваше една леко натрапчива тревожност, но не и отдадох голямо значение. Не знаех какво е, какво означава, защо ми се случва. Просто го приех и продължих с живота си. Не мислех повече за това. До онази вечер. 

 

Бяха минали няколко години, дори бях забравила, че някога съм имала паник атака. За секунди целият ми свят се преобърна. Слязох от онази кола на онзи тъмен паркинг. Залитнах назад по наклона на паркинга и много се уплаших, че можех да падна. Дезориентирах се и се почувстах откъсната от всичко и всички. Вървяхме към асансьора. Дори не си спомням от кой етаж го взехме, нито колко дълго се возихме. Мразя асансьори. Те ме напрягат. Само си спомням, че преди да се качим, погледът ми се замрежи, устата ми пресъхна, помислих, че губя контрол над себе си и над ситуацията. Сърцето ми заби трескаво и бързо, уж дишах, а свкаш не беше достатъчно, не можех да си поема дъх. Помислих, че ще припадна. Бях замаяна. И безкрайно уплашена, и засрамена. Как така, аз, толкова дръзка, силна, и независима, можех да бъда слаба, и уплашена. Беше ме срам. 

 

Спомням си тази втора паник атака, сякаш беше вчера. Момичето, което бях преди този момент, остана там - на този тъмен паркинг, в тесния асансьор, на дървената пейка пред киното. Тази нощ промени живота ми. Промени мен. Промени представата ми за света. 

 

Тази нощ раздели живота ми на два периода - преди паник атаките и след паник атаките. Да. След тази нощ последваха още. И паник атаки, и тревожност, и несигурност, и безброй колебания. Падах, и ставах. Много пъти губих и намирах себе си отново. Но разбрах едно - най-голямата битка е тази, която водим със самите себе си. 

 

Продължавам да се боря със себе си, страховете си и несигурностоте си всеки ден. Имам и хубави дни, имам и не толкова хубави. И докато дълго време се упреквах защо се случва точно на мен, то днес съм благодарна. Благодарна съм, защото именно тогава, в онази тъмна нощ, на онзи тъмен паркинг, в онзи страшен асансьор, на онази дървена пейка, животър ми претърпя обрат. Обрат, който ме накара да погледна вътре в себе си и да се стремя да бъда по-добър човек. Толкова неща научих за себе си и за света, и продължавам да уча с всеки изминал ден. И да се боря, със себе си. 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. venercheto - много познато ...
16.01.2018 11:47
и аз като теб съм силна и дръзка - и страдах от най-болезнените паник атаки, които може да си представи човек. с изкривяване на пръстите, изтръпване на крайниците, задушаване, което като не знаеш от какво е, се чувства като смърт. след десетки постъпвания в спешното, най-после ме посъветваха да отида на психолог. разбрах, че всичко идва от изключително „щастливото“ ми детство и това, че никой не ме е подкрепял в жизненоважни ситуации. научих се да разпознавам атаките в зародиш и овладях коремното дишане, което ги спира. оттогава си й ходя на психолог и съм много по-щастлива от преди. пожелавам успех и на теб, от сърце! :*
цитирай
2. darknesd - Привет,
18.01.2018 10:18
Донякъде се радвам, че си осъзнала как ти влияят тези атаки. Аз в началото бях просто парализиран, без да имам каквато и да идея какво се случва с мен. После проследих какво ми се е случило и как е повлияло на тялото и реакциите ми. Не бих казал, че това ми помогна да ги превъзмогна всичките, но поне ми помага да избягвам/предвиждам социалните ситуации, които ме водят до тях.

Бъди силна, или поне се опитай,
Петър
цитирай
3. radostinalassa - Наскоро ми се мярна някъде статия
18.01.2018 15:17
Че паник атаките са всъщност диабетични кризи.
Тук не става дума за висока захар, а обратно. Когато захарта се вдига се развиват прекомерно кандидите в нас, които се хранят със захарта, и я понижават. те ни помагат, но и ни отравят с токсините си. При изследване, даже захарта е обикновено ниска. Дано да сте ме разбрали . Скоро ще проуча въпроса. Но при мене вече всичко е наред, нямам вече ниска захар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: justmel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10227
Постинги: 11
Коментари: 5
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031